Живот в скалите – Твърди корици

20.00 лв.

Страници:344
Корица: Твърди
Език: Български
Година: 2018

Изчерпан

Код: 9786191951970 Категории: , Номер: 17514

Описание

Неизлечимо болна млада жена и малкият й син пристигат в Стария Созопол. Тук се запознават с няколко души, които скоро стават тяхно семейство: Михаил – бивш популярен актьор и настоящ пияница, Демир – мъдър и благ старец, Луиза – борбена и импулсивна арменка, и баба Настасия – ясновидка и гадателка.  От този миг животът на всички се преобръща, а съдбите им се преплитат необратимо в любов, раздяла, смърт, прошка, мистика и усещане за предопределеност.

Драматичната история на ръба между философията и притчата провокира читателя да си задава въпроси, да открива своите лични отговори и да изживее цяла палитра от човешки емоции – от сълзи до смях, от страдание и усещане за загуба до тържество на красотата, любовта и истината.

***

Роман за въпросите и отговорите по житейския ни път.

За въпросите, които е добре да зададем първо на себе си.

И за отговорите, които си дължим, за да продължим. Различна, многопластова и емоционална книга. Откровена и вълнуваща.

Роман за прошката и волята за промяна. Усещане за красива книга. Убедителен дебют на популярната поетеса и киносценарист Мария Лалева в прозата.

Смела заявка за сериозна литературна интерпретация на човешките взаимоотношения и избори.

Георги Тошев, журналист

 

Цитати от книгата: 

„– На жените, които обичах, подарявах залез…
– Защо не изгрев?! Символично е, начало… Начало на нов ден.
– Защото да подариш залез е обещание. Обещанието, че ще бъдеш до нея в тъмното, което идва. Каквото и да крие в себе си. Обещанието, че няма да се събуди сама. Повярвай ми, всяка жена чака този, който иска да ѝ подари залез. Жените са уморени от изгреви с мъже, с които не са залязвали. Прииска ли ти се да подариш залез на жена, не се питай повече дали я обичаш.“

„– Обърнатият гръб е голям урок, детето ми! Обърнатият гръб на човек, на когото си подал ръка в тежък за него миг, с отворено сърце, лице в лице, е твоят истински урок по доверие.
– Защо ще ти обърне гръб този, на когото си помогнал?
– Не е важно защо той е предпочел да те погледне с гърба вместо с очите си. Важното е ти да имаш очи и спомен за лицето му и след гърба му.“

„Не се страхувай от смъртта, сине! Не е страшно да останеш без мен. Много по-страшно е да останеш без себе си. Надгробните плочи са всъщност за живите.“

 „Не искам да ти разбивам илюзиите, момче. Млад си, зелен си. Мек ти е цинизмът още… Много са ти времето и самочувствието, малко са ти раните и тишината. Но от мен да запомниш една мъжка приказка – смъртта, жената и алкохолът нямат прошка, когато си прекалил да си играеш с тях. Не дай си Боже, да си ги подценил.“

„– Дядо, знаеш ли, чувам я понякога нощем. Все още плаче… Май още го обича!
– И аз я чувам, синко, но не плаче, защото все още го обича. Човек плаче много по-дълго от обида, отколкото от любов, детето ми. Плаче поради илюзии, поради мечти, които е имал. След една раздяла сълзите измиват ненужното, за да остане чист споменът за любовта. Човек е хубаво да си обича спомена за любовта с някого. Затова нека плаче сега… А ние с теб ще се правим на глухи!“

Отзиви

Все още няма отзиви.

Напишете първия отзив за „Живот в скалите – Твърди корици“

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Също може да ви хареса…