„Живот в скалите“ от Мария Лалева е вече тук!

„Живот в скалите“ от Мария Лалева е вече тук!

Всички са чували името Мария Лалева. Тя е автор на известните стихосбирки „Не съм ви ближна“ и „Личен архив“, както и на пълнометражния филм „Дамасцена“ (2017), на който тя беше сценарист и режисьор. В последните години, нейното име започна да се среща все по-често в социалните мрежи. Това се дължи на многобройните цитати от бъдещата и книга, а именно „Живот в скалите„. Това е книга, събрала многобройни фенове още преди самото й излизане, и ето че след повече от 3 години, моментът настъпи.  Датата е 05.10.2018 година. Официалната премиера ще се състои на 08.10.2018. Изданието ще бъде представено в два варианта – мека и твърда подвързия, като вече можете да направите своите предварителни поръчки от нашия сайт. Първите 10 човека направили поръчка, ще получат книгата с автоглаф.!

Корицата е дело на дизайнера Тодор Манолов.

Ето и малко за самата книга:

Неизлечимо болна млада жена и малкият й син пристигат в Стария Созопол. Тук се запознават с няколко души, които скоро стават тяхно семейство: Михаил – бивш популярен актьор и настоящ пияница, Демир – мъдър и благ старец, Луиза – борбена и импулсивна арменка, и баба Настасия – ясновидка и гадателка. От този миг животът на всички се преобръща, а съдбите им се преплитат необратимо в любов, раздяла, смърт, прошка, мистика и усещане за предопределеност.

Драматичната история на ръба между философията и притчата провокира читателя да си задава въпроси, да открива своите лични отговори и да изживее цяла палитра от човешки емоции – от сълзи до смях, от страдание и усещане за загуба до тържество на красотата, любовта и истината.

А ето какво казва и прочутият български журналист Георги Тошев:

„Роман за въпросите и отговорите по житейския ни път.

За въпросите, които е добре да зададем първо на себе си.
И за отговорите, които си дължим, за да продължим. Различна, многопластова и емоционална книга. Откровена и вълнуваща.
Роман за прошката и волята за промяна. Усещане за красива книга. Убедителен дебют на популярната поетеса и киносценарист Мария Лалева в прозата.
Смела заявка за сериозна литературна интерпретация на човешките взаимоотношения и избори.“

Книгата може да поръчате предварително ТУК!

    Меки корици                                                                                                 Твърди корици

                                                                                             

Цитати от книгата: 

„– На жените, които обичах, подарявах залез…
– Защо не изгрев?! Символично е, начало… Начало на нов ден.
– Защото да подариш залез е обещание. Обещанието, че ще бъдеш до нея в тъмното, което идва. Каквото и да крие в себе си. Обещанието, че няма да се събуди сама. Повярвай ми, всяка жена чака този, който иска да ѝ подари залез. Жените са уморени от изгреви с мъже, с които не са залязвали. Прииска ли ти се да подариш залез на жена, не се питай повече дали я обичаш.“

„– Обърнатият гръб е голям урок, детето ми! Обърнатият гръб на човек, на когото си подал ръка в тежък за него миг, с отворено сърце, лице в лице, е твоят истински урок по доверие.
– Защо ще ти обърне гръб този, на когото си помогнал?
– Не е важно защо той е предпочел да те погледне с гърба вместо с очите си. Важното е ти да имаш очи и спомен за лицето му и след гърба му.“

„Не се страхувай от смъртта, сине! Не е страшно да останеш без мен. Много по-страшно е да останеш без себе си. Надгробните плочи са всъщност за живите.“

 „Не искам да ти разбивам илюзиите, момче. Млад си, зелен си. Мек ти е цинизмът още… Много са ти времето и самочувствието, малко са ти раните и тишината. Но от мен да запомниш една мъжка приказка – смъртта, жената и алкохолът нямат прошка, когато си прекалил да си играеш с тях. Не дай си Боже, да си ги подценил.“

„– Дядо, знаеш ли, чувам я понякога нощем. Все още плаче… Май още го обича!
– И аз я чувам, синко, но не плаче, защото все още го обича. Човек плаче много по-дълго от обида, отколкото от любов, детето ми. Плаче поради илюзии, поради мечти, които е имал. След една раздяла сълзите измиват ненужното, за да остане чист споменът за любовта. Човек е хубаво да си обича спомена за любовта с някого. Затова нека плаче сега… А ние с теб ще се правим на глухи!“

Добави коментар

Your email address will not be published. Required fields are marked *