Върви, народе възродени, към светла бъднина върви

Върви, народе възродени, към светла бъднина върви

Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви,
с книжовността, таз сила нова,
съдбините си ти поднови!

На 24 май честваме Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост. На този ден в България се отбелязва националния празник на просветата, културата и създаването на глаголицата от Кирил и Методий.

Първите свидетелства за честването на празника са открити в арменски летопис още през 1813 г., където се споменава за честване на 22 май 1813 г. в град Шумен.

Според съвременната историография се смята, че за първи път се чества в епохата на Възраждането – 11 май 1851 г. в епархийското училище „Св. св. Кирил и Методий“ в гр. Пловдив по инициатива на Найден Геров. Денят 11 май не е случайно избран от Найден Геров – това е общият църковен празник на двамата светии.

Шест години по-късно през 1857 г. празникът е почетен в българската църква „Св. Стефан“ в Цариград, заедно със служба и за Св. Иван Рилски. На следващата година 1858 г. този ден е отпразнуван и в Пловдив с тържествена служба в църквата „Света Богородица“, а след това учителят Йоаким Груев произнася вълнуващо слово за живота и делото на Кирил и Методий. Празникът започва редовно да се отбелязва в Шумен и Лом, от 1860 г., в Скопие от 1862 г., във Варна от 1863 г.. 11 май се установява като църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий.

Поотделно паметта на св. Кирил се отбелязва на 14 февруари, а на св. Методий – на 6 април (дните на тяхната смърт).

През 1856 г. Йоаким Груев предлага денят на Кирил и Методий да бъде отбелязван като празник на българските ученици.

36 години по късно през 1892 г. Стоян Михайловски написва текста на училищния химн с първия си стих „Върви, народе възродени“. Химнът е озаглавен „Химнъ на Св. св. Кирил и Методи“ и включва 14 куплета.

Български всеучилищен химн

„Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви,
с книжовността, таз сила нова,
съдбините си ти поднови!

Върви към мощната Просвета!
В световните борби върви,
от длъжност неизменно воден –
и Бог ще те благослови!

Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, дето знаньето живей!

Безвестен беше ти, безславен!…
О, влез в Историята веч,
духовно покори страните,
които завладя със меч!…“

Тъй солунските двама братя
насърчаваха дедите ни…
О, минало незабравимо,

о, пресвещени старини!

България остана вярна
на достославний тоз завет –
в тържествуванье и в страданье
извърши подвизи безчет…

Да, родината ни години
пресветли преживя, в беда

неописуема изпадна,

но върши дългът се всегда!

Бе време, писмеността наша
кога обходи целий мир;
за все световната просвета
тя бе неизчерпаем вир;

бе и тъжовно робско време…
Тогаз Балканский храбър си
навеждаше лице под гнета
на отоманский властелин…

Но винаги духът народен;
подпорка търсеше у вас,
о, мъдреци!… През десет века
все жив остана ваший глас!

О, вий, които цяло племе
извлякохте из мъртвина,
народен гений възкресихте –
заспал в глубока тъмнина;

подвижници за права вярна,
сеятели на правда, мир,
апостоли високославни,
звезди върху Славянски мир,

бъдете преблагословени,
о вий, Методий и Кирил,
отци на българското знанье,
творци на наший говор мил!

Нека името ви да живее
във всенародната любов,
речта ви мощна нек се помни
в Славянството во век веков!

Русе, 1882, априлий 15
[сп. „Мисъл“, 1892, кн. IX-X]

Добави коментар

Your email address will not be published. Required fields are marked *